ЯБЪЛКОВ СЛАДКИШ

Коледно ми е, въпреки грипа, въпреки студа и хаоса на работа .... Липсва ми само сняг и толкова много завиждам на всички, които вече му се радват от няколко дни.
Днес определено реших ,че ще загърбя гадния грип ,с който се боря от десет дни и ще приготвя един много вкусен ябълков сладкиш,чиято рецепта ми даде моята майка.

Приготвянето му е изключително бързо и лесно. Ето я и рецептата:

                                                  Продукти:

• 1 пакет чаени бисквити (с дупка )
• 5-6 ябълки
• 3-4 бр. яйца
• 1 ч.ч. захар
• брашно (колкото поеме) 
• 125 гр. масло
• 1 бр.ванилия
• 1 бр. бакпулвер
• 4-5 с.л. олио

                                           Начин на приготвяне:

Разбийте добре яйцата и захарта, добавете ванилията,бакпулвера и олиото.
 Разстопете  маслото и покрийте дъното на тавата,още докато маслото не е стегнало върху него наредете бисквитите (докато покриете цялата тава) Изчистените ябълки нарежете на резенчета и с тях покрийте бисквитите ( колкото повече ябълки сложите толкова по-вкусно и сочно става) След това изсипвате отгоре пандишпанената смес и ако имате желание може да добавите още един ред ябълки ,което аз в случая не направих. Печете в предварително загрята фурна на 140-150 градуса. Накрая поръсете с пудра захар.

Ние се насладихме на този сладкиш с чаша домашно приготвен компот от ябълки и определено всички единодушно много го харесаха. 

 Хубава и топла вечер на всички...! :) 

ЧЕРНО БЕЛИ СПОМЕНИ И КЮФТЕТА СЪС СОС (БЕШАМЕЛ)

„Такава каквато бях,такава каквато

никога повече няма да бъда.

Там където бях,там преди сто лета...”

Дали от настъпващата зима или от променливото време, напоследък все по-често детето в мен се събужда и яхва една огромна приливна вълна от спомени....

Напук на забързания живот, който се опитва да ме погълне в едно торнадо от хора ,червени светофари, работа, дете и домашни задължения... Напоследък все по-често, едно момиче на 27 отчаянo човърка, пренарежда и връща лентата назад...

Толкова слънца изгаснаха от тогава ,толкова хора вече ги няма и нищо не е на мястото си, а моите спомени изплуват все същите....топли, изпълнени с много любов и най-вече с истински хора...

Затварям очи и се връщам там, във времето, когато бях дете... Малки разкривени улички, непретенциозни къщички сгушени една в друга, пушещи комини и лай на хорски кучета. По онова време хората бяха някак близки, съседите бяха почти роднини. Малките дворчета бяха пълни с дръвчета, цветя и задължително малка зеленчукова градина, в която бабите човъркаха до късно вечер.Лятно време ние децата от махалата играехме докато се мръкне на народна топка,федербал,жмичка,стражари и апаши... Беше тихо, коли почти нямаше, улиците бяха наши и ние бяхме техните господари... Почти във всеки двор имаше лоза а под нея маса ,на която семействата ни вечеряха или просто тихо си приказваха, тези разговори разбира се  задължително минаваха под акомпанимента на  кучешки лай. Моята баба готви най-вкусно (да,знам ,че и вашите ) Никога няма да забравя какви летни манджи спретваше : печени чушки със сирене и доматен сос,тиквички с копър,таратор и още много други вкусотии... и до днес всичко приготвено от баба си остава деликатес за мен!  Един от най-милите ми спомени е по времето на летните ваканции. Ставах преди всички, отивах и се сгушвах в топлото легло на баба а до него на етажерката имаше радио точка, по която всяка сутрин един глас ,който помня и до днес ,разказваше приказка,която аз слушах притихнала до баба без да смея да мигна. След това баба ставаше и правеше вкусни пухкави мекици с мед  и чай от липа, който сама събираше ...  После се захващаше с домакинска работа а аз с игри...понякога дори надвивах и играехме на „ продавачка” ...слагах един стол и през отвора му продавах какво ли не а баба купуваше и плащаше с хартиени пари, които старателно бях нарисувала J  Всичко беше толкова простичко, нямаше го всичкия  кич, който ни заобикаля ,всички ненужни вещи....млякото беше в стъклени буркани без шарени етикети ,но за сметка на това си беше сто процента истинско а не като днешното...сега като ,че ли наблягаме повече  на опаковките ,отколкото на качеството.... ( последното важи както за продуктите ,така и за хората) Но да се върнем пак там... Всеки който ме познава знае,че от всички сезони най-любимият ми е зимата...Ах,какви зимни спомени имам.... Бяхме превърнали улицата в ледена пързалка. Кой с шейна,кой с найлон,що сняг сме изяли :–) Прибирахме се мокри до кости с премръзнали до червено ръце, бършехме сополи ,но кой можеше да ни спре? Коледа нямаше, но с какво нетърпение чакахме новата година. Това си беше празник с главно "П " ! Все още помня тази атмосфера, мама и баба ставаха много рано и се започваше едно суетене покрай печката. Баба правеше вита баница с пара и тиквеник с домашно точени кори ( и до днес не съм яла по-вкусен! ) Кухнята миришеше на мамината баклава с много сироп и орехи , печено месо и портокали ... Аз обичах да прекарвам това време седейки до голямата елха, гледах проблясъците на шарените стъклени играчки и се чудех какво ли ще ми донесе Дядо Мраз (тогава нямаше Дядо Коледа) Вечерта у дома идваха роднини, започваха едни сладки приказки, песни и хора до сутринта.... На другия ден улиците бяха пусти като след война ,само тук там някой ранобуденик чистеше сняг от двора или от колата си ... Възрастните се поздравяваха с „За много години”,което тогава аз изобщо не разбирах...След празниците нямах търпение да се върна на детска градина,точно там са други от най-хубавите ми спомени...Още помня миризмата на салона, слънцето през прозореца, другарката с акордеона, около която нареждахме кръг от малки червени столчета и пеехме песнички. Сутрин правехме гимнастика а преди обед ни извеждаха на двора, където се улисвахме в игри. Точно в тази градина съм яла най-вкусните кюфтета със сос, с които е свързана днешната рецепта. Нямам идея кой ги приготвяше,спомням си само ,че пристигаха от първите етажи по нещо като малък асансьор в кухнята ,сервираха ни ги в алуминиеви купички и винаги исках допълнително...

Днес реших да приготвя точно такива кюфтенца със сос и за моето дете, въпреки ,че моите са свързани с такова до болка скъпо ми минало и едва дали и се сториха  толкова величествени колкото на мен, но мисля,че все пак ги хареса....

Ето я и рецептата : 

                                                    

                                                      Продукти:

• 500 г  кайма
• 1 кафена чаша ориз
• 1 белтък
• черен пипер
• магданоз
• 2-3 с. л. брашно за овалване
• 1-2 глави  стар лук
• 1-2 картофа
• морков (по желание)
• 3 с.л. масло
• 3 с.л.  с куп  брашно
• сол (на вкус)
• дафинов лист (по желание) 

                                                         Начин на приготвяне:

Каймата се омесва много добре със солта, черения  пипер, ситно нарязания лук , белтъка  и ориза. Оформят се кюфтета (излизат около 13-15бр.) В тенджера с 1,5 л. подсолена вода, варим нарязаните на дребно лук, картоф и морков. След омекването на  зеленчуците,  във врящия бульон пускаме  оформените кюфтенца, оваляни в брашно. Варят се около 20 минути, изваждат се, бульона се пасира. В удобен съд  се загрява маслото и в него се запържва за кратко брашното , постепенно  се добавя бульона и се разбърква. Добавя се солта, черения пипер и дафиновия лист. Ако соса ви се получи малко по гъст, може да добавите малко топла вода или прясно мляко за да го разредите. Накрая връщате кюфтенцата в соса и варите още 5-6 минути. 

Казват ,че споменът разказва за това,което живота никога не връща ( за жалост) затова живейте така,че когато се връщате назад спомените да ви носят само хубави емоции и малко тъга може би.....

Тук някъде  авторката на статията се разчувства и се загуби в спомени, носталгия и познатия вкус на кюфтенца със сос придружени с чаша бяло вино...  

ПОРТОКАЛОВИ ПАЛАЧИНКИ

 Слънчева, топла и прекрасна есен е! Обичам мириса на есен,запотените прозорци вечер,сухите листа ,които вятъра носи,обичам дори дъжда и големите локви. Може да ме сметнете за луда,но есента и зимата са моите любими сезони. Такава есенна събота беше днес с много гъста мъгла,която слънчевите лъчи пробиха едва към обяд. Обичам и почивните дни,но да си призная повече съботите,защото след тях не следват понеделници. В нашето семейство стана традиция съботите да се проспиват наполовина а останалата половина да прекарваме в дълго мотаене по пижами до 4ч. след обяд. Разбира се има и изключения,като днешния ден,в който се събудих по-рано,отпочинала и готова за подвизи в кухнята. Реших да зарадвам домочадието с така любимите на всички портокалови палачинки, дребната се включи в работния процес,като чинно чакаше до мен и старателно си отмъкваше по една палачинка :) (едно време и аз така помагах на моята майка) 

  Продукти

• 2 ч.ч. краве прясно мляко
• 4 бр. яйца
• 2 ч.ч. брашно
• щипка сол
• 1-2 с.л. олио
• 1бр. ванилия на прах
• 1 бр.портокал

Начин на приготвяне:

В дълбока купа разбийте яйцата, докато се получи еднородна смес. Добавете с бъркане прясното мляко и щипка сол. Пресейте брашното и го добавете постепенно. Добавете 1-2 с.л. олио и ванилията на прах. Получената смес трябва да е с гъстота на боза. Тук идва и частта с портокала. Измийте хубаво един портокал и настържете кората му в палачинковата смес. Аромата,който той придава на палачинките е много свеж и приятен,но ако вие не сте му фен,може да пропуснете тази стъпка :) 

И така,загрейте хубаво тигана (палачинките се пържат на слаб огън) Предварително  намажете тигана с масло или мазнина и поставете около един черпак от сместа в центъра му ,като се старайте да я разлеете по цялата му основа. Ще познаете,че палачинката е готова за обръщане,когато сама се отлепи от тигана по краищата и  може да се повдигне с шпатула. Готовите палачинки може да поднесете със течен шоколад,сметана,портокалово сладко,пудра захар или всичко останало по ваш вкус и избор! :)

След тази ароматна доза палачинки, не ни остава друго,освен да си направим една есенна разходка, да подишаме малко чист въздух и да изгорим някоя друга калория,хехе :) 

За край ви оставям една песен,която тези дни ме "преследва" до лудост...

http://www.youtube.com/watch?v=MNyhV3nOO-o

Хубав ден! 

ВТОРИ ШАНС : ДЕТСКА КЪЩИЧКА

Добре дошли в моя свят! :)

Не харесвам дългите представяния и не умея да говоря за себе си,затова ще кажа с две три думи какво ме доведе тук. Идеята за блог назрява от дълго време в главата ми, но все си намирах причини този блог да не се случи... Днес намерих малко свободно време най-вече за да събера хвърчащите си мисли и да свържа два реда. Интересувам се предимно от фотография и кулинария, затова реших,че тук мога да намеря съмишленици и да създам мое малко кътче,в което да събирам вкупом всичките си лудости и мисли.
Извинете за което! :)

Противно на това,което написах по-горе днешната публикация няма да е свързана с кулинария или фотография, но следващия път обещавам да се реванширам!
Не знам за вашите деца,но моето е силно привлечено от рекламния блог по телевизията, веднага след него на секундата иска да изкупим всичко от това,което сме видели ....в този ред на мисли не ни подмина и рекламата за бисквити "Орео" нали се сещате : " отлеепяш,потапяш ,облизваш" ? Кой не ги знае,кой не е чувал за тях. До тук добре,бисквити 'Орео" има във всеки супермаркет,плюс чаша топло мляко и проблема ми е решен! Да ама не! Моето дете взе,че си хареса не бисквитките а тюлената къщичка от рекламата (ето,че рекламите не винаги постигат желаната цел ) Аз от своя страна,изживявайки се като една креативна натура, с видимо неизживяно детство реших да и угодя на акъла и да импровизирам с подръчни материали. Речено- сторено!

И така ,основите вече ги имахме от друга стара къща ,която хващаше прах в килера. Добавих един стар бял чаршаф, бял плат, който изнамерих в шкафовете и три буркана, от които направих някакво подобие на фенери:

Фенерите са пълни с памук,мидички и макарони :) (странна комбинация, но това първо ми попадна пред погледа ) Сложих им по една малка чаена свещ вътре и ги окачих да висят на основата на "покрива".

Накрая сложих няколко възглавнички за цвят и две-три пеперуди за разкош.

Като за финал на всяка къща не можеше да минем и без табелка с името на гордата новодомка:

Излишно е да ви казвам колко е щастлива дребната...то не беше влизане-излизане,мятане и скачане вътре, абе голям кеф :) Моят кеф пък се състоеше в това,че успях да си изпия чая и да си почета книжка необезпокоявана! 

Да живеят чаршафените къщи! :)