Добре дошли в моя свят! :)
Не харесвам дългите представяния и не умея да говоря за себе си,затова ще кажа с две три думи какво ме доведе тук. Идеята за блог назрява от дълго време в главата ми, но все си намирах причини този блог да не се случи... Днес намерих малко свободно време най-вече за да събера хвърчащите си мисли и да свържа два реда. Интересувам се предимно от фотография и кулинария, затова реших,че тук мога да намеря съмишленици и да създам мое малко кътче,в което да събирам вкупом всичките си лудости и мисли.
Извинете за което! :)
Противно на това,което написах по-горе днешната публикация няма да е свързана с кулинария или фотография, но следващия път обещавам да се реванширам!
Не знам за вашите деца,но моето е силно привлечено от рекламния блог по телевизията, веднага след него на секундата иска да изкупим всичко от това,което сме видели ....в този ред на мисли не ни подмина и рекламата за бисквити "Орео" нали се сещате : " отлеепяш,потапяш ,облизваш" ? Кой не ги знае,кой не е чувал за тях. До тук добре,бисквити 'Орео" има във всеки супермаркет,плюс чаша топло мляко и проблема ми е решен! Да ама не! Моето дете взе,че си хареса не бисквитките а тюлената къщичка от рекламата (ето,че рекламите не винаги постигат желаната цел ) Аз от своя страна,изживявайки се като една креативна натура, с видимо неизживяно детство реших да и угодя на акъла и да импровизирам с подръчни материали. Речено- сторено!
Не знам за вашите деца,но моето е силно привлечено от рекламния блог по телевизията, веднага след него на секундата иска да изкупим всичко от това,което сме видели ....в този ред на мисли не ни подмина и рекламата за бисквити "Орео" нали се сещате : " отлеепяш,потапяш ,облизваш" ? Кой не ги знае,кой не е чувал за тях. До тук добре,бисквити 'Орео" има във всеки супермаркет,плюс чаша топло мляко и проблема ми е решен! Да ама не! Моето дете взе,че си хареса не бисквитките а тюлената къщичка от рекламата (ето,че рекламите не винаги постигат желаната цел ) Аз от своя страна,изживявайки се като една креативна натура, с видимо неизживяно детство реших да и угодя на акъла и да импровизирам с подръчни материали. Речено- сторено!
И така ,основите вече ги имахме от друга стара къща ,която хващаше прах в килера. Добавих един стар бял чаршаф, бял плат, който изнамерих в шкафовете и три буркана, от които направих някакво подобие на фенери:
Фенерите са пълни с памук,мидички и макарони :) (странна комбинация, но това първо ми попадна пред погледа ) Сложих им по една малка чаена свещ вътре и ги окачих да висят на основата на "покрива".
Накрая сложих няколко възглавнички за цвят и две-три пеперуди за разкош.
Като за финал на всяка къща не можеше да минем и без табелка с името на гордата новодомка:
Излишно е да ви казвам колко е щастлива дребната...то не беше влизане-излизане,мятане и скачане вътре, абе голям кеф :) Моят кеф пък се състоеше в това,че успях да си изпия чая и да си почета книжка необезпокоявана!
Да живеят чаршафените къщи! :)
Чудесна е къщичката, Петя! Всички деца обичат такива тесни пространства ( сега го свързвам с преднаталния период и подсъзнателното желание за такава сигурност), знам, че и ние с брат ми и сестра ми си умирахме да се навираме къде ли не и да си играем на къщички - под бюрата, в раклата, даже вътре в някои кръгли храсти;))
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Благодаря ти! Наистина като се замисля имаш право,че децата търсят точно това сигурност и лично пространство в някоя къщичка,шкаф,ракла и т.н. Докато Вероника беше по-малка често влизаше в гардероба и казваше ,че там е нейната къща... Ако питаш мен моето време за криеница отдавна е минало,но нямам нищо против да се скрия в някой шкаф и да поседя на тъмно сама с мислите си :)
Изтриване