ЩАСТИЕТО Е ЧАША ЧАЙ

                         Декември е. Тези дни пътя ме отведе в едно друго измерение ...

Усещаш как живота спира , далеч от хауса на големия град , тук няма трафик, сини зони и изнервени хора....  Къщичките са сгушени една в друга  в подножието на планината ,вятъра играе с клоните на оголените дървета и носи мирис на пушек от димящите комини , по улиците броди само някое квартално куче , което върти опашка покрай теб и  те изпровожда на тръгване. Тук телефоните нямат обхват , вестите от града пристигат само с вечерния автобус. В миг проблемите изчезват и живота придобива съвсем друг смисъл ... 

        Единственото за което мечтаеш е чаша билков чай и Коледа....

Чаят пречиства...... а Коледа с любим човек е по-топла от всякога ...

Подарете си едно пътуване за Коледа....!

Някъде ....

Близо до ЛЮБОВТА.....! 

                                                   

ЛЕСЕН ЯГОДОВ КРЕМ

Имали ли сте  дни, в които да се събудите и да не мечтаете за нищо друго, освен за душ,кафе и отново да се върнете в леглото...?

Дни в които шумът и забързания кръговрат остават някъде там навън, а до вас достига само топлия вятър, който се промъква от отворения прозорец....ако прибавим и една хубава книга,времето на мига спира и притаява дъх....

Такъв ден беше днес,ден на тотален релакс .. имах нужда,огромна нужда да игнорирам всички вредители,телефонни обаждания,и натрупан стрес...

Да слушам музика под душа....

Да почета малко от книгата ,която за която все не ми остава време, да правя типично женските 

нещица...абе с една дума да почувствам,че аз съм господар на времето си поне за един ден :)

Доколко успях да се поглезя не знам,но в късен следобед в мен се пробуди желанието за нещо сладко с много ягоди ... 

Речено –сторено,все пак е ден за глезотии... :) 

Снимките са правени преди време, днес просто нямах желание да снимам отново един и същи десерт,но пък резултата стана толкова запленяващ,колкото и последния път ,когато го приготвих.

                                                           Ето и рецептата : 

Продукти:

• ягоди 
• 1 кофичка кисело мляко 
• 1 чаена чаша течна сладкарска сметана
• пудра захар на вкус
• 100 грама крема сирене "Филаделфия"
• 1-2 пакетчета ванилии
• 2 пакетчета желатин

                                                                       Начин на приготвяне :

Киселото мляко се смесва със сиренето и се разбива до получаването на еднородна смес.

 Сметаната разбийте на сняг и към нея  добавете  останалите  продукти . Разбивате отново, докато се получи гладка смес. 

Пригответе желатина, според инструкциите,добавяйте постепенно към него малки части от сместа и накрая смесете всичко.

Изсипете в купички  и оставете в хладилника, докато кремът се желира. Декорирайте по ваш вкус!  Гарантирам ви,че освен лесен ,този десерт е и много лек и вкусен!

Определено след такъв сладък заряд на човек му идва желание за разходка ! :)

Приятно начало на новата седмица!

https://www.youtube.com/watch?v=qmqruqnj99M

Просто една маса за Обяд! :)

Ехо, има ли някой? :)
Толкова много неща ми се случиха,че така или иначе все не намирах време да стигна до тук...
Няма да пиша много за да не ви отегчавам, няма и да има рецепта а просто една непретенциозно декорирана маса за обяд!
Да декорирам масата преди всяко хранене ми е голяма слабост, моя мъж ме има за луда, но какво да се прави не мога да вървя срещи себе си :)

Понякога вниманието към детайла може да донесе много уют и настроение, нека не забравяме малките радости ! :)

Хубава вечер!

ЯБЪЛКОВ СЛАДКИШ

Коледно ми е, въпреки грипа, въпреки студа и хаоса на работа .... Липсва ми само сняг и толкова много завиждам на всички, които вече му се радват от няколко дни.
Днес определено реших ,че ще загърбя гадния грип ,с който се боря от десет дни и ще приготвя един много вкусен ябълков сладкиш,чиято рецепта ми даде моята майка.

Приготвянето му е изключително бързо и лесно. Ето я и рецептата:

                                                  Продукти:

• 1 пакет чаени бисквити (с дупка )
• 5-6 ябълки
• 3-4 бр. яйца
• 1 ч.ч. захар
• брашно (колкото поеме) 
• 125 гр. масло
• 1 бр.ванилия
• 1 бр. бакпулвер
• 4-5 с.л. олио

                                           Начин на приготвяне:

Разбийте добре яйцата и захарта, добавете ванилията,бакпулвера и олиото.
 Разстопете  маслото и покрийте дъното на тавата,още докато маслото не е стегнало върху него наредете бисквитите (докато покриете цялата тава) Изчистените ябълки нарежете на резенчета и с тях покрийте бисквитите ( колкото повече ябълки сложите толкова по-вкусно и сочно става) След това изсипвате отгоре пандишпанената смес и ако имате желание може да добавите още един ред ябълки ,което аз в случая не направих. Печете в предварително загрята фурна на 140-150 градуса. Накрая поръсете с пудра захар.

Ние се насладихме на този сладкиш с чаша домашно приготвен компот от ябълки и определено всички единодушно много го харесаха. 

 Хубава и топла вечер на всички...! :) 

ЧЕРНО БЕЛИ СПОМЕНИ И КЮФТЕТА СЪС СОС (БЕШАМЕЛ)

„Такава каквато бях,такава каквато

никога повече няма да бъда.

Там където бях,там преди сто лета...”

Дали от настъпващата зима или от променливото време, напоследък все по-често детето в мен се събужда и яхва една огромна приливна вълна от спомени....

Напук на забързания живот, който се опитва да ме погълне в едно торнадо от хора ,червени светофари, работа, дете и домашни задължения... Напоследък все по-често, едно момиче на 27 отчаянo човърка, пренарежда и връща лентата назад...

Толкова слънца изгаснаха от тогава ,толкова хора вече ги няма и нищо не е на мястото си, а моите спомени изплуват все същите....топли, изпълнени с много любов и най-вече с истински хора...

Затварям очи и се връщам там, във времето, когато бях дете... Малки разкривени улички, непретенциозни къщички сгушени една в друга, пушещи комини и лай на хорски кучета. По онова време хората бяха някак близки, съседите бяха почти роднини. Малките дворчета бяха пълни с дръвчета, цветя и задължително малка зеленчукова градина, в която бабите човъркаха до късно вечер.Лятно време ние децата от махалата играехме докато се мръкне на народна топка,федербал,жмичка,стражари и апаши... Беше тихо, коли почти нямаше, улиците бяха наши и ние бяхме техните господари... Почти във всеки двор имаше лоза а под нея маса ,на която семействата ни вечеряха или просто тихо си приказваха, тези разговори разбира се  задължително минаваха под акомпанимента на  кучешки лай. Моята баба готви най-вкусно (да,знам ,че и вашите ) Никога няма да забравя какви летни манджи спретваше : печени чушки със сирене и доматен сос,тиквички с копър,таратор и още много други вкусотии... и до днес всичко приготвено от баба си остава деликатес за мен!  Един от най-милите ми спомени е по времето на летните ваканции. Ставах преди всички, отивах и се сгушвах в топлото легло на баба а до него на етажерката имаше радио точка, по която всяка сутрин един глас ,който помня и до днес ,разказваше приказка,която аз слушах притихнала до баба без да смея да мигна. След това баба ставаше и правеше вкусни пухкави мекици с мед  и чай от липа, който сама събираше ...  После се захващаше с домакинска работа а аз с игри...понякога дори надвивах и играехме на „ продавачка” ...слагах един стол и през отвора му продавах какво ли не а баба купуваше и плащаше с хартиени пари, които старателно бях нарисувала J  Всичко беше толкова простичко, нямаше го всичкия  кич, който ни заобикаля ,всички ненужни вещи....млякото беше в стъклени буркани без шарени етикети ,но за сметка на това си беше сто процента истинско а не като днешното...сега като ,че ли наблягаме повече  на опаковките ,отколкото на качеството.... ( последното важи както за продуктите ,така и за хората) Но да се върнем пак там... Всеки който ме познава знае,че от всички сезони най-любимият ми е зимата...Ах,какви зимни спомени имам.... Бяхме превърнали улицата в ледена пързалка. Кой с шейна,кой с найлон,що сняг сме изяли :–) Прибирахме се мокри до кости с премръзнали до червено ръце, бършехме сополи ,но кой можеше да ни спре? Коледа нямаше, но с какво нетърпение чакахме новата година. Това си беше празник с главно "П " ! Все още помня тази атмосфера, мама и баба ставаха много рано и се започваше едно суетене покрай печката. Баба правеше вита баница с пара и тиквеник с домашно точени кори ( и до днес не съм яла по-вкусен! ) Кухнята миришеше на мамината баклава с много сироп и орехи , печено месо и портокали ... Аз обичах да прекарвам това време седейки до голямата елха, гледах проблясъците на шарените стъклени играчки и се чудех какво ли ще ми донесе Дядо Мраз (тогава нямаше Дядо Коледа) Вечерта у дома идваха роднини, започваха едни сладки приказки, песни и хора до сутринта.... На другия ден улиците бяха пусти като след война ,само тук там някой ранобуденик чистеше сняг от двора или от колата си ... Възрастните се поздравяваха с „За много години”,което тогава аз изобщо не разбирах...След празниците нямах търпение да се върна на детска градина,точно там са други от най-хубавите ми спомени...Още помня миризмата на салона, слънцето през прозореца, другарката с акордеона, около която нареждахме кръг от малки червени столчета и пеехме песнички. Сутрин правехме гимнастика а преди обед ни извеждаха на двора, където се улисвахме в игри. Точно в тази градина съм яла най-вкусните кюфтета със сос, с които е свързана днешната рецепта. Нямам идея кой ги приготвяше,спомням си само ,че пристигаха от първите етажи по нещо като малък асансьор в кухнята ,сервираха ни ги в алуминиеви купички и винаги исках допълнително...

Днес реших да приготвя точно такива кюфтенца със сос и за моето дете, въпреки ,че моите са свързани с такова до болка скъпо ми минало и едва дали и се сториха  толкова величествени колкото на мен, но мисля,че все пак ги хареса....

Ето я и рецептата : 

                                                    

                                                      Продукти:

• 500 г  кайма
• 1 кафена чаша ориз
• 1 белтък
• черен пипер
• магданоз
• 2-3 с. л. брашно за овалване
• 1-2 глави  стар лук
• 1-2 картофа
• морков (по желание)
• 3 с.л. масло
• 3 с.л.  с куп  брашно
• сол (на вкус)
• дафинов лист (по желание) 

                                                         Начин на приготвяне:

Каймата се омесва много добре със солта, черения  пипер, ситно нарязания лук , белтъка  и ориза. Оформят се кюфтета (излизат около 13-15бр.) В тенджера с 1,5 л. подсолена вода, варим нарязаните на дребно лук, картоф и морков. След омекването на  зеленчуците,  във врящия бульон пускаме  оформените кюфтенца, оваляни в брашно. Варят се около 20 минути, изваждат се, бульона се пасира. В удобен съд  се загрява маслото и в него се запържва за кратко брашното , постепенно  се добавя бульона и се разбърква. Добавя се солта, черения пипер и дафиновия лист. Ако соса ви се получи малко по гъст, може да добавите малко топла вода или прясно мляко за да го разредите. Накрая връщате кюфтенцата в соса и варите още 5-6 минути. 

Казват ,че споменът разказва за това,което живота никога не връща ( за жалост) затова живейте така,че когато се връщате назад спомените да ви носят само хубави емоции и малко тъга може би.....

Тук някъде  авторката на статията се разчувства и се загуби в спомени, носталгия и познатия вкус на кюфтенца със сос придружени с чаша бяло вино...  

ПОРТОКАЛОВИ ПАЛАЧИНКИ

 Слънчева, топла и прекрасна есен е! Обичам мириса на есен,запотените прозорци вечер,сухите листа ,които вятъра носи,обичам дори дъжда и големите локви. Може да ме сметнете за луда,но есента и зимата са моите любими сезони. Такава есенна събота беше днес с много гъста мъгла,която слънчевите лъчи пробиха едва към обяд. Обичам и почивните дни,но да си призная повече съботите,защото след тях не следват понеделници. В нашето семейство стана традиция съботите да се проспиват наполовина а останалата половина да прекарваме в дълго мотаене по пижами до 4ч. след обяд. Разбира се има и изключения,като днешния ден,в който се събудих по-рано,отпочинала и готова за подвизи в кухнята. Реших да зарадвам домочадието с така любимите на всички портокалови палачинки, дребната се включи в работния процес,като чинно чакаше до мен и старателно си отмъкваше по една палачинка :) (едно време и аз така помагах на моята майка) 

  Продукти

• 2 ч.ч. краве прясно мляко
• 4 бр. яйца
• 2 ч.ч. брашно
• щипка сол
• 1-2 с.л. олио
• 1бр. ванилия на прах
• 1 бр.портокал

Начин на приготвяне:

В дълбока купа разбийте яйцата, докато се получи еднородна смес. Добавете с бъркане прясното мляко и щипка сол. Пресейте брашното и го добавете постепенно. Добавете 1-2 с.л. олио и ванилията на прах. Получената смес трябва да е с гъстота на боза. Тук идва и частта с портокала. Измийте хубаво един портокал и настържете кората му в палачинковата смес. Аромата,който той придава на палачинките е много свеж и приятен,но ако вие не сте му фен,може да пропуснете тази стъпка :) 

И така,загрейте хубаво тигана (палачинките се пържат на слаб огън) Предварително  намажете тигана с масло или мазнина и поставете около един черпак от сместа в центъра му ,като се старайте да я разлеете по цялата му основа. Ще познаете,че палачинката е готова за обръщане,когато сама се отлепи от тигана по краищата и  може да се повдигне с шпатула. Готовите палачинки може да поднесете със течен шоколад,сметана,портокалово сладко,пудра захар или всичко останало по ваш вкус и избор! :)

След тази ароматна доза палачинки, не ни остава друго,освен да си направим една есенна разходка, да подишаме малко чист въздух и да изгорим някоя друга калория,хехе :) 

За край ви оставям една песен,която тези дни ме "преследва" до лудост...

http://www.youtube.com/watch?v=MNyhV3nOO-o

Хубав ден! 

ВТОРИ ШАНС : ДЕТСКА КЪЩИЧКА

Добре дошли в моя свят! :)

Не харесвам дългите представяния и не умея да говоря за себе си,затова ще кажа с две три думи какво ме доведе тук. Идеята за блог назрява от дълго време в главата ми, но все си намирах причини този блог да не се случи... Днес намерих малко свободно време най-вече за да събера хвърчащите си мисли и да свържа два реда. Интересувам се предимно от фотография и кулинария, затова реших,че тук мога да намеря съмишленици и да създам мое малко кътче,в което да събирам вкупом всичките си лудости и мисли.
Извинете за което! :)

Противно на това,което написах по-горе днешната публикация няма да е свързана с кулинария или фотография, но следващия път обещавам да се реванширам!
Не знам за вашите деца,но моето е силно привлечено от рекламния блог по телевизията, веднага след него на секундата иска да изкупим всичко от това,което сме видели ....в този ред на мисли не ни подмина и рекламата за бисквити "Орео" нали се сещате : " отлеепяш,потапяш ,облизваш" ? Кой не ги знае,кой не е чувал за тях. До тук добре,бисквити 'Орео" има във всеки супермаркет,плюс чаша топло мляко и проблема ми е решен! Да ама не! Моето дете взе,че си хареса не бисквитките а тюлената къщичка от рекламата (ето,че рекламите не винаги постигат желаната цел ) Аз от своя страна,изживявайки се като една креативна натура, с видимо неизживяно детство реших да и угодя на акъла и да импровизирам с подръчни материали. Речено- сторено!

И така ,основите вече ги имахме от друга стара къща ,която хващаше прах в килера. Добавих един стар бял чаршаф, бял плат, който изнамерих в шкафовете и три буркана, от които направих някакво подобие на фенери:

Фенерите са пълни с памук,мидички и макарони :) (странна комбинация, но това първо ми попадна пред погледа ) Сложих им по една малка чаена свещ вътре и ги окачих да висят на основата на "покрива".

Накрая сложих няколко възглавнички за цвят и две-три пеперуди за разкош.

Като за финал на всяка къща не можеше да минем и без табелка с името на гордата новодомка:

Излишно е да ви казвам колко е щастлива дребната...то не беше влизане-излизане,мятане и скачане вътре, абе голям кеф :) Моят кеф пък се състоеше в това,че успях да си изпия чая и да си почета книжка необезпокоявана! 

Да живеят чаршафените къщи! :)